Имам четирима братя.
Най големият се казва Ясен, малко по-малък от мене. Ясен, защото за него винаги всичко е ясно – като е гладен, яде, като му се спи – спи. Неинтересна персона като цяло,не е особено разговорлив, рядко, но с мрачна сила се налага върху нас, останалите. За него няма кой знае какво да се каже, скучен е той – почиства у дома, пазарува, плаща сметки.
Другият ми брат е Вълко. Той е дебел, набит такъв, души из въздуха. Човек на настроението – понякога е подскачащо весел, друг път е безнадеждно отчаян. Вечно спори за надмощие с третия ми брат – Огнян. Струва ми се, той е най – висок от всички. Човек никога не може да скучае в неговата компания, винаги е пълен с ярки идеи и за него света никога не е черно -бял. Той обича да играе куест, да се занимава с неевклидова геометрия и трансцедентални теории, които не могат да бъдат доказани емпирично. Сигурен съм, че с охота би пренаписал даже вселенския код, ако можеше. Виж, брат ми Румен е друга бира. Като по-млад беше доста срамежлив, но напоследък се поокопити покрай Оги, понаучи това – онова, взе да не се срамува да говори пред хората, успешно да се напасва към различни теми на разговор...
Ако знаехте как ми са писнали и четиримата. Снощи ходих с тях на разходка. Обичам зимни разходки, мирише на студ, няма хора...както аз го наричам „да си спра вътрешния диалог”.
Но не би, почна се:
Ясен: Студено е, ще ти настине кръста, защо не си взе ръкавиците, ръцете ти ще замръзнат.
Вълко: Защо излязохме, виж какво бездушно време е, ако ни се случи нещо? Ще бягаме ли, къде ще се скрием в тази лунна нощ? Всичко се вижда.
Огнян: Вечерта е прекрасна за размисъл, провокира повишено самоосъзнаване и идеята за сливане с Абсолюта. Но това е само още една фрактална матрица, впрочем.
Румен: Може да срещнем някой, ама че сте скучни вие тримата. Поне да бяхме отишли да се забавляваме, вместо да се скитаме из тия пущинаци. Давайте да тръгваме, че чакам обаждане по скайпа!
По някое време Вълко и Огнян се скараха за нещо, те вечно водят борба за доминация помежду си. Вълко изпадна в някакво съжаление, а Огнян услужлив, както винаги, му наля масло в огъня, припомняйки му някаква стара случка. А състоянията на Вълко, макар и хронични, са заразни и рефлектират върху всички ни, такъв манипулатор е той. Ясен напъха зачервените си ръце в дълбоките си джобове и мълчаливо продължи напред, Румен изживяваше някаква „екзистенциална самота” и си приказваше разни мантри, как нямало кой да му „даде кураж”. Но и четиримата бяха нацупени, всеки по своите си причини.
Познавам си ги, от както се помня живея с тях, отдавна съм ги разкостил и знам горе-долу кой на какво е способен. Е, изключвам пиянството на Румен (а като го няма Огнян никой не може да го спре), когато изненадва всички ни. Интересно е, че винаги Румен поръчва алкохол, а Вълко сякаш се опиянява повече от него. Сякаш всички преживяваме някаква трансформация тогава....
На Огнян не му се говореше, но допускам, че не скучаеше. Виж, Вълко си правеше негови планове, колкото и Оги да осъждаше това.
Интересни са моите братя, но вече не ми се говори за тях. Отскоро май мама е пак бременна. Още не се знае какво ще се роди, но всички долавяме новото присъствие и всички сме някак слисани, макар и да не се страхуваме много. Прекалено е рано да се каже. Мисля, че ще наречем новото братче Диан, в чест на противозачатъчните хапчета, който мама умишлено не е изпила. Практически трябва да сме осем деца, ама...петият брат нещо закъсня...
