Една Пати Хърст, която се престорила първоначално, че и харесва насилствения и тунел на реалността, докато не открила, че постепенно наистина и харесва.
Една Елиза, която видя, че повторните импринти на семантично ниво са възможни, ала Уилсън, когато човек е достатъчно мотивиран.
Снощи вътрешно кихнах, че се и издухах.
Тревата ми показа нови неща, които очевидно услужливото подсъзнание пази някъде из занданите си. За първи път говорех, исках внимание, гледах представлението и участвах в главната роля едновременно. Страхотно страхопочитание. Към това, което е отвъд ежедневното мислене и роли, и разбира се, към онова, което ме смути и уплаши едновременно - Силата сам да определяш възприятията си, поведението си, реакциите си.
А това е огромна отговорност...а уж не се вземам насериозно.